Когато помагам на своите клиенти да намерят по-функционално решение за свой казус или предизвикателство, решението никога не идва само от книгите или теорията. Това, върху което заедно работим е било по един или друг начин част и от моя път, от моята слабост, трудност и опит.
Когато започнах личната си терапия, често в терапевтичния кабинет като клиент поставях въпросът за отлагането. Не го правех осъзнато и директно, защото човек рядко успява сам да назове нещата такива каквито са всъщност или да види обективно поведението си. Но преживяването, което имах беше като невъзможност в „сегашните условия“ да изпитам щастието, което самата аз си бях изградила като представа за това състояние. Все още нещо трябваше да се случи, за да мога да направя това или онова. Все още нещо трябваше да подобря в себе си или в отношенията си, за да мога да се доближа до представата си за това така търсено щастие! Който път всъщност се оказа изпълнен с куп разочарования, много самота и нещастие.
Това е едно от проявленията на така нареченото „отлагането на щастието“ или неосъзнат отказ да се насладим на живота си – такъв какъвто е, отказ да приемем и да действаме без отлагане, с ресурса, който имаме сега – такива каквито сме точно в този момент. Невъзможността да се отпуснем или да се задействаме въпреки „недостатъчността“ в актуалните условия към желаната цел може да ни лиши от всички удоволствия в живота ни. И това е много вероятно да се превърне в порочен кръг, в който фокус са единствено „несъвършенствата“ – в самите нас, в отношенията ни с другите и във възможностите, които имаме в света. Оправданията, които намираме в подобни ситуации обикновено звучат много логично и рационално! „Сега съм с малко бебе – няма как да си почина истински, какво остава да си подаря някакво удоволствие!“, „Колегите в работата ми не са моя тип хора!“, „Партньорът ми не ме разбира истински!“, „Искам да бъда на тази позиция, но нямам достатъчно умения за това!“ (например човек, който от 15г. не спира да се учи и подобрява, но все още не се решава да действа!), „Искам сериозна връзка, но първо трябва да си взема собствено жилище!“ (после кола, след това гараж и така до безкрай…). И куп други примери, които ни казват: „Чакай, не бързай да се бориш за това, което наистина искаш, отложи това желание, защото е твърде значимо за теб и се заеми с неща, които са по-лесни за постигане, за да не се разочароваш! Аз – отлагането така ще те предпазя от провал!“
Все пак умът и съзнанието ни са добре тренирани да ни пазят от болката и да крият от нас багажът на несъзнаваното – онези най-дълбоки вярвания, заради които отлагаме. Те са неосъзнати, но обикновено звучат така „Не заслужавам!“, „Не съм достатъчно добър!“, „Няма да се справя!“, „Ще бъда отхвърлен!“, „Няма да понеса тази болка ако се проваля!“.
Отлагането на щастието е модел на поведение, при който постоянно изместваме в бъдещето преживяването на радост, спокойствие, удовлетворение, често поради различни психични и емоционални причини. Това отлагане може да се прояви в живота ни по различен начин и да се дължи на проблеми свързани с ниска самооценка, страх от провал, страх от отхвърляне, перфекционизъм или неразрешени травми от миналото. Каквато и да е причината – резултатът е един – бягство от онези моменти, който носят риск да се провалим, но и шанс да удовлетворим наша най-съкровена потребност.
Този модел може да се прояви в различни аспекти на живота – във всякакъв тип взаимоотношения, професионална, социална реализация, лична удовлетвореност, дори в това дали искаме и намираме ли хоби или интерес, които да развиваме и да си подаряваме като преживяване.
Обикновено тези хора поставят много ясни и строги критерии за постигането на своето щастие. И докато те не се осъществят изцяло (което е почти невъзможно в живия живот) не си позволяват да изпитат истинска радост и да се доверят на себе си и живота като се отпуснат и насладят на това, което се случва в момента, на това което са те самите в момента и на хората, които са в живота им точно в този момент.
В справянето с този проблем в психотерапията идва първо осъзнаването на модела, който използваме. Този начин на мислене може да допринесе за един цикъл на вечно отлагане, от който трудно можем да се измъкнем без това осъзнаване. Защото в този модел критериите за щастие могат да стават все повече и все по-недостижими – капан, който не си даваме сметка, че сами поставяме на себе си!
Терапията помага в изследването на убежденията, страховете, моделите на мислене, които допринасят за отлагането на положителните преживявания. В този път се учим да преформулираме тези вярвания в по-продуктивни за нас самите, да развием по-здравословни механизми за справяне и да култивираме по-балансиран и пълноценен подход към себе си и живота. Защото заслужаваме да се насладим на този кратък и изпълнен с възможности живот. И е прекрасно, когато можем да споделим тези моменти или начините, с които сме открили пътя към това усещане! Както правим в терапията – отваряме пространство, назоваваме открито, приемаме, променяме, подобряваме и се учим да изпитваме повече радост от себе си и живота.
Така е за съжаление винаги отлагаме