Защо играта е много повече от детска забава – и какво губим, когато я изоставим ?

Идеи за осъзнато родителство, семейна свързаност и творческа терапия.

Настъпва Великден – време на срещи, близост и събиране около общата трапеза. Празниците ни носят възможност да бъдем заедно с близките си – понякога с лекота, понякога с предизвикателства. Тази статия е провокирана именно от това време – като покана към родители, семейства и възрастни, които търсят повече свързаност, смисъл и радост в ежедневието си, чрез творчески практики, движение и игра.

Играта е естественият език на детето. Това е мястото, където светът се учи, преживява и сътворява наново. Но какво се случва, когато пораснем? Обществото ни често свързва зрелостта с рационалност, контрол и „сериозност“, оставяйки играта зад нас като нещо непрестижно, несериозно или просто „детинско“. А с нея губим и една от най-дълбоките си способности за свързване – със себе си и с другите.

В терапевтичната си практика работя с деца, родители и възрастни, които искат да се върнат към тялото си, към креативността си и към по-осъзнато присъствие в отношенията. Истинската игра не е само начин за развлечение. Тя изисква внимание, въображение, телесно участие и пълно присъствие. Когато се потопим в играта и „всичко става наужким“, ние всъщност се докосваме до едно от най-ценните психични състояния – тук и сега. Създаваме пространство, в което другият може да бъде видян, чут, приет, усетен – независимо дали е дете, партньор или вътрешното ни Аз.

Д-р Стюарт Браун, основател на National Institute for Play, казва, че играта е толкова жизненоважна за човешкото здраве, колкото и сънят и храната. А невропсихологът Jaak Panksepp (2007) показва, че спонтанната игра активира мозъчни системи, свързани с радостта, ученето и емоционалната устойчивост.

Като терапевт и преподавател по танц, използвам и адаптирам методики от соматична психотерапия, арт терапия, осъзнато движение и танцова терапия, които помагат на хората да се свържат отново със себе си, с тялото си и с близките. Една от най-вдъхновяващите ми срещи е с подхода на Segni Mossi – метод, който обединява движението и рисуването като форма на дълбоко и свободно изразяване. В техния свят на спонтанност и лекота се казва:

„To draw without looking, to dance without a mirror, to express without judging.“
(„Да рисуваш без да гледаш, да танцуваш без огледало, да се изразяваш без да съдиш.“)

Именно тази несъдителна, свободна, телесна игра – през тялото, въображението и импровизацията – е това, което лекува, свързва и регенерира.

Когато родител си позволи да играе с детето си – не просто „за него“, а заедно с него – той изгражда пространство на споделено присъствие. Когато възрастен човек си позволи да се движи свободно, да твори, да играе, той се свързва отново със себе си. А присъствието е в основата на емпатията, регулацията, психичното здраве и пълноценните отношения.

Играта не е само за децата – тя е за всеки, който търси път към себе си и другия чрез творчество, движение и осъзнато преживяване.

Тези Великденски дни са покана не само да се съберем, но и да се срещнем истински. Дайте си шанс да поиграете – с детето, с партньора, със себе си. Позволете си радост, глупост, лекота. Понякога една „наужким“ игра носи повече истина от един сериозен разговор.

Работя с деца и възрастни като интегрирам творчеството и движението в психотерапевтичния си подход. 

📩 Можеш да ми пишеш тук – в контактната форма на сайта.

📅 Следи за предстоящи уъркшопи и събития в фейсбук страницата:  https://www.facebook.com/VeraMolovaTherapy/