Освен с безбройните приятни емоции, появата на дете в семейството е свързано с още толкова изисквания и отговорности на родителите.
А, кой те подготвя да бъдеш родител?
И как да спрем да повтаряме модела на собствените ни родители, който сме изпитали върху детските си преживявания?
Истината е, че всеки родител мечтае за „послушно“ дете, но за да слуша то, първо е необходимо възрастните да слушат него внимателно. Една от грандиозните теории, свързани с детското и всъщност човешкото развитие и функциониране, безспорно е теорията на привързаността от Дж. Боулби, която накратко ни казва, че ако сме имали откликваща, СЛУШАЩА, сензитивна към нашите нужди фигура на привързаност, то и ние ще сме откликващи, но и способни да се доверяваме на другите. Под „сензитивна“ майка се има предвид този грижещ се, който умее да слуша (сигналите на бебето – вниманието да е насочено към него), да чува (да регистрира тези сигнали), да разбира (разкодиране на тези послания) и да откликва. Това обаче не е валидно само за взаимоотношението с бебето.
Слушането на децата /малки и големи/ е изключително важно, за да разбираме емоциите, които преживяват.
А, за какво ни е да знаем какви емоции изпитват, докато мрънкат, тръшкат се или пък за пореден път се сърдят?
В книгата си „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“ (2020) Джоана Фабер и Джули Кинг обръщат внимание, че хората, се държат добре, когато се чувстват добре, не е ли така?
Тоест една от първите стъпки за постигане на доброто държание всъщност е овладяването на емоциите.
Идеята за слушането присъства значително и в модела на американския клиничен психолог д-р Томас Гордън. Самият той разработва набор от поведения, които да съпътстват родителите в така динамичните и понякога трудни за разрешаване конфликти. Тези родителски реакции той обобщава под термина ефективен родител. Това е този родител, който СЛУША с разбиране, общува искрено, разрешава конфликти справедливо.
На теория тази ефективност звучи доста добре, но как изглежда тя на практика?
1. Слушане с разбиране.
Изключително подходящо, когато детето има нужда да споделя и да вентилира емоциите си, е пасивното слушане. Способността емпатично да насочим вниманието си към преживяването на детето, без да даваме оценка, мнение или решение, а ПРОСТО да го чуем. За да му покажем, че вниманието ни е насочено към него можем да демонстрираме това чрез поддържане на очен контакт, кимане, издаване на звуци и думи, изразяващи съгласие -“мхм“, „аха“, „ясно“, „разбирам“. Пасивното слушане е много подходящо в ситуации, в които само детето има проблем. Например, когато се е скарало с приятел, ядосало се е в училище или не харесва новото си яке. Сами ще усетите кога да сте пасивни в слушането си. Това е, когато детето има много енергия и активно говори за проблема си. В такива случаи то рано или късно само споделя какви са неговите емоции и коя незадоволена нужда стои зад тях.
Когато обаче на детето му е трудно да изразява емоциите и да разбира нуждите си, то често ги задържа в себе си. И тук идва момента на активното слушане. То се различава от пасивното, по това, че родителят се старае да разбере каква емоция стои зад поведението на детето и да я назове:
Детето: „Мразя учителката по математика.“
Родител: „Изглежда си ядосан/а на учителката по математика.“
Ако за детето е трудно да назове Послушни родители – послушни деца
Освен с безбройните приятни емоции, появата на дете в семейството е свързано с още толкова изисквания и отговорности на родителите.
2. Искрено общуване.
Затова друг компонент от профила на ефективния родител, след като вече е „слушал детето си“ е да ОБЩУВА ИСКРЕНО. Тук се включват всички послания, които родителят изпраща, за да сподели той самият как се чувства. Искреното споделяне тук може да е свързано с положителни емоции и да са израз на одобрение или благодарност, когато детето се е държало приемливо. Например: „Като подреди играчките си, ми спести време и сега мога да изпия едно кафе.“
Много често обаче, съзнателно или не, децата могат да се държат неприемливо за нас. Това разбира се предизвиква неприятни емоции у възрастния. В такива случаи, е полезно да бъдем искрени и да позволим на детето да разбере чувствата и нуждите ни. „Имам нужда от помощ“ е искрено послание, което провокира детския интерес, а ако могат да помогнат, това ги кара да се чувстват още по-значими.
Възможно е родителят да се почувства дори ядосан от поведението на детето. Интересно е да се има предвид, че този гняв може да е предизвикан, когато детската фигура възпрепятства родителя да задоволи своя нужда. Прибирайки се от работа минавате да напазарувате, да вземете детето от градина, а вкъщи ви очаква приготвяне на вечеря, недовършени домакински задължения и когато най-после сядате на дивана, за да си починете, детето започва да вика, бръмчи, създава шум. То има нужда да изкарва енергията си, но защо това ви дразни? Защото сте уморени и вашата нужда е да си починете. Тук се появява проблем, който е във взаимоотношението родител-дете – когато нуждите на възрастния се сблъскват с тези на детето. В такива ситуации родителската искреност не е достатъчна, необходими са уменията за разрешаване на проблеми справедливо.
3. Разрешава конфликти справедливо.
Когато се появи конфликт на нуждите, може да се обсъди това с детето. За да откриете от какво се нуждае то, а и вие може да си помогнете с въпроса: Какво ще ми донесе това?; Какво ще му донесе това?
Уважението към собствените и детските нужди едновременно помага на децата да изградят както себеуважение, така и подобно отношение към останалите. Когато родителя покаже, че забелязва нуждата на детето, така му изпраща послание, че то е ценно. В същото време заявявайки искрено собствената потребност, родителя дава заявка, че той цени и себе си. Така е много по-вероятно малкото дете да усвои модела на майката/бащата и също по толкова здрав начин да заявява потребностите и границите си след време.
Е, но дали само с назоваване на нуждите на двете страни може да се реши един конфликт?
Справедливото разрешване на конфликти има 3 компонента: искрено заявяване на собствените нужди, активно слушане на чувствата и нуждите на детето, СЪВМЕСТНО ТЪРСЕНЕ НА РЕШЕНИЕ. Последното изглежда ето така:
„Виждам колко много ти се играе с количките в момента, и в същото време силното бръмчене не ми позволява да си почина, какво може да направим?“
Обикновено когато става въпрос за конфликт често се разбира, че решението е на принципа печалба-загуба. Или начина е детето да разбере, че възрастния е шефа, а то трябва да изпълнява волята му, или с цел да не е насилвано, някой родители го оставят да прави каквото си иска за сметка на техните желания и нужди. Чрез регистрирането на нуждите и на двете страни, няма победители и загубили, защото всяка от страните е отчетена като важна, а накрая заедно предлагат решения на проблема. Ще се изненадате колко много начини има за решаване на конфликта. А, когато се даде такава възможност на дете, с какъв интерес се втурва то, за да намери изход. Така с един обикновен проблем децата развиват способността да съпреживяват чувствата на другите, въображението си и най-вече уменията за решаване на проблеми, които са така необходими в света на големите.
И така, връщайки се на въпроса за послушните деца оказва се, че често това е предизвикателство за натоварените с очаквания и отговорности родители. Истината се крие в намирането на баланс – балансът между детските нужди и тези на възрастния. Тоест, послушните деца често се оказват слушаните деца. Изненадващо, но понякога е достатъчно само да се признаят и приемат детските чувства и нужди и децата сами са склонни да променят поведението си. Метода, чрез който се поставят в центъра преживяванията, а не поведението кара децата да се чувстват важни и ценни, което е в основата на чувството им за сигурност. За да се постигне балансът обаче, не бива да забравяте да поставите и собствените потребности от другата страна на везната и от време на време да си разпределяте по равно отговорността за решаване на проблемите.
Ако се стремите да сте добър родител, това означава, че вече сте такъв!