Тревожността най-често се описва като състояние на вътрешно безпокойство, неопределен страх, насочен към бъдещето. Телесните симптоми на тревожността могат да са различни при различните хора, но най-често срещаните са потене на ръцете, тръпки в стомаха, липса на фокус (докато сме тревожни конгнитивните ни функции отслабват, което пречи на способността ни да взимаме решения), различни телесни инервации и редица други. Генерализираната, безобектна тревожност може да бъде парализираща на моменти и като цяло е трудно поносима както на психично, така и на телесно ниво. За да оцелее, организма често намира канал, в който да изразходи генерираната енергия, като се фокусира в конкретна симптоматика. В зависимост от личността и характера на индивида това могат да бъдат фобии, социална тревожност, тревожност за телесна болест и др.
Като емоция, тревожността е от спектъра на страха. Разликата между тях е, че страха е еволютивно необходим защитен механизъм, който се активира при определен дразнител и цели да запази живота ни. В този момент организмът ни избира поведения от типа „Бий се , бягай или застини“. При тревожността обаче, първо няма конкретен тригер (по-скоро има несъзнавани социални конструкти, които подлежат на терапевтична преработка) и за разлика от страха, тя по-скоро ни парализира, отслабват както конгнитивните ни функции, така и автоматичните ни мотивационни механизми за справяне с ситуацията.
Как да се справим?
Тревожността не се появява от нищото – нахлува в моменти, в които текущата реалност напомня за травматични събития, състояли се още в еволютивната ни възраст. И идва да ни каже нещо – какво точно обаче, е обект на изследване в психотерапевтичния процес. Чрез преработване на травматичните събития и наместване на всички пластове във вътрешния ни свят причините за тревожността субективно губят своят смисъл.
Ето няколко успешни стратегии за справяне с тревожност:
Дишайте дълбоко: Практикуването на дълбоко дишане може да ви помогне да се успокоите и да намалите тревожните симптоми. Дълбокото вдишване през носа и издишането през устата за няколко секунди може да ви помогне да се отпуснете.
Практикувайте медитация и релаксация: Редовната медитация и практики на релаксация като йога или прогресивна мускулна релаксация могат да ви помогнат да намалите тревожността и да се чувствате по-спокойни.
Физическа активност: Редовната физическа активност като спорт, бягане или ходене може да помогне да се освободите от стреса и тревожността, като същевременно подобрите настроението си.
Задържайте себе си в момента: Понякога тревожността се задълбочава, когато мислите си се развихрят и се замисляте за бъдещето или миналото. Опитайте се да се концентрирате върху настоящия момент, като използвате техники за осъзнатост като медитация или практики на осъзнатост.
Търсете подкрепа: Разговорът с психолог/психотерапевт може да ви помогне да се справите с тревожността. Споделянето на чувствата и преживяванията ви с други може да ви помогне да се почувствате по-добре.