Как най-ранните взаимодействия със значимите възрастни определят живота ни
Вероятно няма родител, който живо да не се интересува как най-добре да отгледа своето дете или деца. Във връзка с това е съвсем естествено, че се предоставят множество различни насоки, съвети, предписания и теории, често в диаметрално противоположна посока, което от своя страна допълнително нажежава и без това тази толкова натоварена с емоции сфера.
Около средата на миналия век, един британски психиатър и психоаналитик – Джон Боулби, поставя основите на колосален по обем работа, и който днес е познат под името Теория на привързаността. В нея той вплита еволюционни, психологически и етологически компоненти, кибернетичния принцип и т.н., за да обясни как и най-ранните интеракции на новороденото с майката (или друга значима фигура) е от фундаментално значение за понататъшното му развитие и за връзките му със света.
Отначало скептично приета от неговите колеги психоаналитици, които основно по това време са се фокусирали върху сънищата и фантазните образувания, с течение на времето и на база на множеството научни изследвания, които потвърждават неговите първоначални наблюдения, тази теория постепенно излиза на все по-преден план.
В центъра на теорията бихме могли да поставим твърдението, че от качеството на изградената връзка между бебето и майка му (или нейния заместител. На по-късен етап ще отбележим, че и връзката на бебето с баща му е изключително важна) зависи в голяма степен развитието на детето – неговото място в света, себевъзприемането му, самоувереността му и успешното изграждане на взаимоотношения с другите, като целта е изграждане на модел на сигурна привързаност.
Как на практика става това?
Започвайки наблюденията от съвсем ранна възраст, буквално още от момента на появяването на новороденото на бял свят, се установяват някои типични действия. Още със самото му раждане майката го взема, гали го, милва главичката и телцето и после го слага да суче. Малко по късно, когато е на две три седмици, вече се установява, че съществува потенциал в здравото новородено да встъпи в една първична форма на социално взаимодействие, както и способността в една чувствителна майка да участва в това взаимодействие. Например, когато се споглеждат, възникват спонтанни фази на живо социално общуване, редуващи се с фази на почивка. Наблюдава се взаимен поздрав, размяна на лицеви изражения и вокализации(гукания), по време на които детето се ориентира по посока на майка си с въодушевени движения на ръцете и краката, след което действията му постепенно затихват, следва почивка и след това започват отново. Важно е да се отбележи, че започването и оттеглянето от общуване на бебето следва свой собствен ритъм, а една естествено възприемчива майка регулира собственото си поведение за да се напасне с това на детето й. На по късен етап – между 5 и 12 месеца, при друго изследване се установява, че при влизане в стая, където има ярко оцветени играчки майката и бебето поглеждат към един и същи предмет – бебето е водещо, а майката е тази, която го следва. Спонтанния интерес на бебето се наблюдава внимателно от майката и тя започва да дава допълнителни подробности – говори за играчката, назовава я, пипа я. Отново майка оставя бебето да определя темпото.
Вероятно става ясно основната идея, а именно – влизане в съзвучие с естествения ритъм на детето, като се наблюдават внимателно детайлите в неговото поведение, откриването на това, което му пасва най-добре и държането по съответния начин. По този начин бебето се удовлетворява напълно, но се спечелва и неговото сътрудничество. Установено е, че когато майките са чувствителни към сигналите на децата си и веднага се отзовават през първата година от техния живот, тогава през втората половина на същата тази година децата не само плачат по-малко от бебета на по-неотзивчивите майки, но и изпълняват с много по-голяма готовност желанията на майките си.
За да не бъде прехвърлена цялата отговорност на майката, е добре да се отбележи и ролята на бащата. В изследванията се установява, че най-уверени и най-компетентни са децата, със здрава връзка и с двамата родители, т.е. е отговорност и на другия родител да положи усилия в това, бъде съзнателен за действията си (или бездействията си) спрямо детето. Другия начин, особено в началото на раждането на бебето, по който може да се включи бащата е създавайки ненапрегната атмосфера и давайки подкрепа и време на майката да се фокусира изцяло върху бебето, например поемайки домашните ангажименти.
Защо всъщност е важно установяването на такава здрава връзка?
Стабилната основа позволява на детето да се впуска в изследвания на външния свят – в началото по-кратки като вид и по време, и постепенно увеличавайки се. То има нужда от тази основа, убедено, че там ще го чакат, ще го подкрепят физически и емоционално, ще го успокоят, а ако се страхува, ще му дадат кураж. Това всъщност е вид готовност да бъдеш винаги на разположение и да реагираш при нужда, да насърчиш или да помогнеш, но само ако е наложително. И в действителност – можем да видим как бебето първоначално е като залепено за майка си, постепенно започва да се интересува и от други неща от околния свят, после започва да пълзи, но при уплах или болка се връща при нея. На по късен етап, може да си играе в пясъчника, но да вижда майка си или другата значима фигура, после може да се отдалечи в парка, в училище може да отиде на екскурзия в друг град, а като юноша и в друга държава. Т.е едно все по-дръзко осмеляване на напускане на стабилната база, уверено в нейната наличност и присъствие. По този начин се осъществява т.нар интернализиране – колкото по-уверени са в стабилността й и колкото по-отзивчива е тя, толкова по-силно я примат за даденост.
Някой би могъл да изтъкне, дали по този начин не се насърчава някакъв вид заучена безпомощност. Крайната цел на предоставянето на тази стабилна основа всъщност е насърчаване на самостоятелността и независимостта и изграждането на индивидуална личност. Точно тука идва и голямото предизвикателство – да се „дозират“ във времето различните по трудност – и във физически, и в когнитивен, и в емоционален аспект задачи, които едно дете има нужда да преодолее. Защото са много различни например взаимоотношенията в детската градина и взаимоотношенията в последните години на училище и изискват различини нива на възприемане и извършване на комуникация – вербална и невербална, като във втория случай нюансите са неизброимо много повече. Общото е, че и в двата случая детето има нужда да чувства, че има място, където би могло отиде за разбиране, подкрепа и съвет. Чрез получаването на увереност от родителите си, детето постепенно изгражда самоувереност, неизменно усещайки, че винаги има едно място, където безусловно е прието, постепенно увеличавайки своята компетентност в различни области.
В началото отбелязахме, как се наблюдават определени поведения на значимия възрастен още от самото раждане на бебето. Макар част от тези поведения да са инстинктивно обусловени, има и влияние на изучване от средата, а именно как самите ние сме отгледани, а също и когато сме гледали как се отглеждат нашите по-малки братя и сестри ако има такива, наблюденията на наши приятели, познати, роднини, колеги и т.н. Т.е. дори да нямаме „добър старт“, имаме потенциала да се научим. Считам, че това е изключително вдъхновяващо и даващо надежда на всеки един от нас, който по една или друга причина може да не е имал така необходимата стабилна основа, въпреки това да има възможността да успее да я предостави на своите деца. Дори и да счетем, че сме допуснали дадени пропуски, добре е да си дадем сметка, че сме направили най-доброто на което сме били способни в даден момент и да бъдем малко по-чувствителни и приемащи както към собствените си деца, така и към нас самите. И така, ден след ден.